Лазарова събота – Възкресяване на Лазаря

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя – възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Йоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

Шеста неделя на Великия пост – Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница)

След възкресението на Лазаря при последното Си идване в Иерусалим, шест дни преди Пасха, Христос Спасителят, влязъл в светия град при голяма тържественост. Това идване в Иерусалим по пророческото предсказание (Зах. 9:9) било царствено с големи почести.

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотвореь, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Мнозина постилали дрехите си там, отдето ще мине; хвърляли цветя и веели с палмови клонки. Деца и народ възклицавали: „Осанна Сину Давидову…“. Възторжено тържествувал целият народ, но книжниците негодували и поискали от Христос да им запрети. Христос отвърнал, че ако те замлъкнат, камъните ще завикат.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки – символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Празникът възпоменава тържественото влизане на Иисус в Йерусалим в навечерието на юдейската Пасха. „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9), – възкликва старозаветният Пророк Захари, който преди много години бе предвидял днес извършващото се събитие.

Народът тържествено посрещал влизащия в Иерусалим, а Спасителят бил печален, знаейки че само след няколко дни същата тази тълпа ще се отвърне от Него и ще поиска разпятието Му.

Нека в тези святи дни обърнем внимание на това, като си вземем урок и внимаваме над себе си. Не би ли могло да бъде нещо подобно и с нас при всичката видимост на тържествеността?

„Тогава, – казва св. Теофан Затворник, – видимостта била тържествена, но Господ гледал на това, което било невидимо в сърцата и го видял достойно за плач. И нашата празнична видимост е всякога тържествена, но така ли е в действителност?“

Дано не се изпълнят и за нас думите на Спасителя, Идващ на волно страдание заради нашето спасение: „Този народ се приближава до Мен с устата си и ме почита с устните си, а сърцето му стои далече от Мене“ (Мат. 15:8).

На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. От Цветница до Томина неделя (първата след Великден) не се прави помен за починал близък.

Животът на Иисус Христос наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

Празнично слово на Знеполския епископ Йоан, викарий на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, произнесено в храм „Св. Йоан Кръстител” в кв. Обеля, София, 7 януари 2009 година.

Всечестни отци, обични в Господа братя и сестри, Ето че сме под благодатното озарение на празника Богоявление, деня в който се разкри тайната на божествения живот, тази тайна велика, на явяването на Господа в Неговата пълнота, на Света Троица. Защото предвечно родилия се Син Божи се кръсти в река Йордан от св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, чийто ден празнуваме, а Бог Отец засвидетелства „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение” и Дух Светий се яви като гълъб над Кръщаващия Се, за да получи Бог Син, Неговото човешко естество, всички необходими благодатни дарове за възрастването и изълнението на изкупителната и спасителна мисия в света.

Св. Йоан Пророк, Предтеча и Кръстител Господен завършил ветхозаветната свещена история и

пръв стъпил в Новия Завет, за да може да начертае пътя на Господа. Затова той засвидетелствал пришествието на земята на единородния Син Божи, сподобил се да Го кръсти, като в деня на кръщението било засвидетелствано явяването на Пресветата Троица – Отец, Син и Свети Дух. Божият Предтеча се родил 6 месеца преди Иисус и неговото рождение е било плод на дълбоки слъзни молитви на свещеник Захарий и праведната Елисавета. Свети Йоан е сродник по майка с Господа, изпросен с горещи молитви от дълго бездетните си родители. Предизвестен всише, младенецът бил изпълнен с Дух Светий и той се приготвил за предстоящето служение на божия народ със строг пост и молитва, ходил в дреха от камилска вълна, хранил се с акриди и див мед, кръщавал в пустинята, проповядвал покайно кръщение, за да рече тези думи: „След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.” Неслучайно според църковните песнопения свети Йоан е наречен „светла утренна звезда”, защото с блясъка си превъзхождала сиянието на всички други звезди и предвещавала утрото на благословения ден, освещаван от духовното Слънце Христос, Който се удостоил да се кръсти, в реката Йордан. Св. Йоан изобличавал пороците на човеците в различното им положение и приканвал към поправяне. Затова той си навличал много неразбиране, хули от страна на тогавашните човеци, които не разбирали неговия живот и не се вслушвали в неговите благодатни думи. Той изобличил и самия Ирод, който против Божия закон се оженил за Иродиада, жената на живия му още брат Филип, като му казал „не ти е позволено да водиш братовата си жена”. Заради това си порицание той бил хвърлен в тъмница, а после по лукавството на Иродиада, царят заповядал да отсекат главата му, която поднесли на блюдо на Ирода по време на шумната и изобилна гощавка, която той устроил на рождения си ден. Обични в Господа братя и сестри, като честваме паметта на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан, нека се стараем да подражаваме на живота и делата му. Свети Йоан е бил избран от майчина утроба – ние не сме удостоени с тази благодат, но като християни благодатно сме избрани, защото светият апостол казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който благослови в Христос всяко духовно благословение от небесата, както ни избра чрез Него преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов”. Нека да оправдаем с чист живот и добри дела избранието си, както свети апостол Петър съветва „затова братя още повече залягайте да отличите вашето звание и избор, това като вършите, никога няма да погрешите”. Свети Йоан се отдалечил в пустинята за приготовление на своето високо служение – за нас не е необходимо да се отдалечаваме в пустинята, трябва да се отдалечаваме от всякакви противохристиянски прояви, съблазни и пороци, по думите на свети апостол Павел „да отхвърлим прочие делата на мрака и да наденем оръжието на светлината”, като в ден да се държим благоприлично, без да се предаваме на срамни гощавки и пиянство, нито на сладостратие и разпътство, нито на раздор и завист. Да предпазваме децата си от такива гибелни явления и прояви. Славният Предтеча Господен давал мъдри наставления по Божия закон, призовавал към милосърдие и взаимнапомощ, казвайки: „който има две дрехи, нека да даде на ономува който няма и който има храна нека прави същото”. Достоен пример за подражание на повелята на Спасителя „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден”. Свети Йоан смело и без страх осъждал неправдите без да гледа на лице, на звание и положение. За изобличението му към цар Ирод била посечена главата му. И ние не бива да се страхуваме от страданията за вярата и в правдата в този свят, защото както е казва апостолът, „страданията в сегашното време не са нищо, в сравнения с онази слава, която ще се яви в нас”. Нека възлюблени в Господа братя и сестри, да се стремим да подражаваме на живота и добродетелите на св. Йоан Предтеча, да изпросваме неговите молитви пред Бога за укрепване на вярата, надеждата и любовта в живота по Божия закон, за благополучие на земята и душевно спасение. В днешния празничен ден, поздравявам от името на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим, отец предстоятеля на този храм иконом Иван Динков, поздравяваме го с неговия имен ден и му благопожелаваме тази ревност, която той в годините е съхранил и запазил, и проявил при храмостроителството, при поддържането на дома Господен, при намиране на всички начини възможни за защита интересите на светата Църква, при доброто и благоговейно отслужване на светите богослужби, за това че божият народ днес е в храма Господен, въпреки делничния ден, за това че господин кметът е сред нас, уважаемият господин Младенов, кмет на район Връбница, да му благодарим за неговото добро отношение към Църквата, и затова че присъства и взе молитвено участие в светата богослужба. Отец Иване, свети Йоан Предтеча се явява ярък светилник за всички, пример за монаси, подвижници, на свещенослужители, на пастири. Аз ви благопожелавам радостта да имате във вашето служение и Бог да ви укрепва, по неговите молитви вие да имате дълги години живот и безветно служение на светата Църква. Поздравявам църковното настоятелство, певците и всички вас обични в Господа братя и сестри, и ви благопожелавам примера на свети Йоан Предтеча, който е пример записан, пример за който всеки път си припомняме когато заставаме пред светите царски икони. Неговата икона винаги стои до иконата на Спасителя, за да подчертава именно това, че той беше Предтечата, той беше удостоен с тази благодат да кръсти нашия Спасител Господ Иисус Христос. Честитя имения ден и на Негово Благоговейнство дякон Иван Петков, дякон при митрополитската катедрала, на разположение на Софийска епархия. Благопожелавам му търпението, което прояви в своя избор и отстояване на това свое желание да се посвети на служение Богу, двойно да се умножи в това, което е той в момента, призванието му като дякон, и въобще свещенослужител на светата Църква. Благодаря му всесърдечно за всеслужението във всички наши богослужби и му молитвствам здраве на него и на домашната му църква. Винаги свети Йоан да бъде пример светъл и по стъпките му да вървим, по пътя, по който той тръгна, за да каже на всички човеци „покайте се” – това покайно кръщение имаше огромно значение за подготовката при идването на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Благодаря на всички ктитори, дарители и спомоществователи, които с труд, усилие и средства помагат и с молитва на този храм, който скоро се освети и обнови и който слава Богу завършва своя иконостас, с прекрасно изписан вид и добре изработен, дай Боже този храм да бъде прибежище за всички, които честват паметта на свети Йоан Предтеча в този край на нашата столица. От името на Негово Светейшество поздравявам всички именици, които носят името Иван, което значи благодат Божия и нека тази благодат да снисходи върху тях, да ги укрепва във вярата, във възпитанието на децата и в доброто, което благовести светата Църква. Честит празник, Божието благословение и Неговата милост, явилият се Господ в плът, кръстилият се в река Йордан, да бъде над всички нас! На многая и благая лета, честит и благословен празник!

Източник: www.dveri.bg